Връзката между солта, фруктозата, пикочната киселина, високото кръвно налягане и сърдечно-съдовото здраве
13 февруари, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 7 минути –
Връзката между солта, фруктозата, пикочната киселина, високото кръвно налягане и сърдечно-съдовото здраве
13 февруари, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 7 минути –
Връзката между солта, фруктозата, пикочната киселина, високото кръвно налягане и сърдечно-съдовото здраве
13 февруари, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 7 минути –
Февруари е месец на сърцето в САЩ. Отделът за сърдечно здраве и превенция на инсулти обръща внимание на хипертонията (високо кръвно налягане) като водещ рисков фактор за сърдечни заболявания и инсулти. Направих някои проучвания, свързани с тази тема, и попаднах на работата на Рик Джонсън, професор по нефрология в Университета на Колорадо, световноизвестен експерт по метаболизма на фруктозата. Има над 700 публикации в престижни научни списания по тази тема.
Невъзможно е да отбележа всички резултати от дългогодишната му работа тук, пък и едва ли някой ще има търпението да чете толкова дълго, така че накратко ще споделя всичко, което смятам, че ще ни е полезно да знаем.
Първото, което трябва да запомним е, че не количеството сол, което консумираме, повишава кръвното налягане, а по-скоро нейната концентрация.
Ако пием достатъчно вода, когато консумираме солени храни, кръвното налягане не се променя под въздействието на солта.
Съществува пряка връзка между солта, фруктозата и пикочната киселина, която може би не сте подозирали, но ето как тя се озъществява по биохимичен път:
Обикновено бъбреците се справят добре с отстраняване на излишното количество сол, но ако възникне възпаление, причинено от Т-клетки и макрофаги. Стените на кръвоносните съдове се свиват (исхемия), което води до повишена абсорбция и задържане на сол и повишаване на нивото и. Увеличената сол активира ензим, който превръща глюкозата в кръвта ни във фруктоза.
Д-р Джонсън и екипът му откриват, че при разграждането на фруктозата се генерира пикочна киселина, която от своя страна се явява една от основните причини за повишаване на кръвното налягане.
Изследванията на учения с животински модели показват, че високото съдържание на пикочна киселина причинява и мастен черен дроб, високи триглицериди и развива инсулинова резистентност.
Фруктозата също така понижава общата енергия на клетката, като използва нейния АТФ (енергийната централа на клетката), за да произвежда нова АТФ.
Тялото открива, че енергията му е била „открадната“ и задейства защитен механизъм за запазването й, като спира този процес и съхранява фруктоза като мазнина, която ще се използва по-късно за генериране на енергия.
Добър пример са зимуващите животни…и ние, хората, които се опитваме да се отървем от мазнините, натрупани в корема и ханша ни. Явно природата е искала да ни осигури добри запаси в случай на глад, но еволюцията на човека е довела до там, че изобилието е пълно и храната е налична във всеки един сезон. Ако някога натрупаните мазнини са били начин за преживяване, сега те са предпоставка за развитието на болести.
Накрая един практически съвет
Препоръчително е да не се консумират храни, много богати на глюкоза и фруктоза и особено плодови сокове, тъй като концентрацията на фруктозата в тях е в пъти по-висока, отколкото в цял плод. Повечето плодове също така са богати на целулоза, която забавя бързата консумация на фруктозата в тях, като предпазва от нежелани пикове.
Февруари е месец на сърцето в САЩ. Отделът за сърдечно здраве и превенция на инсулти обръща внимание на хипертонията (високо кръвно налягане) като водещ рисков фактор за сърдечни заболявания и инсулти. Направих някои проучвания, свързани с тази тема, и попаднах на работата на Рик Джонсън, професор по нефрология в Университета на Колорадо, световноизвестен експерт по метаболизма на фруктозата. Има над 700 публикации в престижни научни списания по тази тема.
Невъзможно е да отбележа всички резултати от дългогодишната му работа тук, пък и едва ли някой ще има търпението да чете толкова дълго, така че накратко ще споделя всичко, което смятам, че ще ни е полезно да знаем.
Първото, което трябва да запомним е, че не количеството сол, което консумираме, повишава кръвното налягане, а по-скоро нейната концентрация.
Ако пием достатъчно вода, когато консумираме солени храни, кръвното налягане не се променя под въздействието на солта.
Съществува пряка връзка между солта, фруктозата и пикочната киселина, която може би не сте подозирали, но ето как тя се озъществява по биохимичен път:
Обикновено бъбреците се справят добре с отстраняване на излишното количество сол, но ако възникне възпаление, причинено от Т-клетки и макрофаги. Стените на кръвоносните съдове се свиват (исхемия), което води до повишена абсорбция и задържане на сол и повишаване на нивото и. Увеличената сол активира ензим, който превръща глюкозата в кръвта ни във фруктоза.
Д-р Джонсън и екипът му откриват, че при разграждането на фруктозата се генерира пикочна киселина, която от своя страна се явява една от основните причини за повишаване на кръвното налягане.
Изследванията на учения с животински модели показват, че високото съдържание на пикочна киселина причинява и мастен черен дроб, високи триглицериди и развива инсулинова резистентност.
Фруктозата също така понижава общата енергия на клетката, като използва нейния АТФ (енергийната централа на клетката), за да произвежда нова АТФ.
Тялото открива, че енергията му е била „открадната“ и задейства защитен механизъм за запазването й, като спира този процес и съхранява фруктоза като мазнина, която ще се използва по-късно за генериране на енергия.
Добър пример са зимуващите животни…и ние, хората, които се опитваме да се отървем от мазнините, натрупани в корема и ханша ни. Явно природата е искала да ни осигури добри запаси в случай на глад, но еволюцията на човека е довела до там, че изобилието е пълно и храната е налична във всеки един сезон. Ако някога натрупаните мазнини са били начин за преживяване, сега те са предпоставка за развитието на болести.
Накрая един практически съвет
Препоръчително е да не се консумират храни, много богати на глюкоза и фруктоза и особено плодови сокове, тъй като концентрацията на фруктозата в тях е в пъти по-висока, отколкото в цял плод. Повечето плодове също така са богати на целулоза, която забавя бързата консумация на фруктозата в тях, като предпазва от нежелани пикове.
Февруари е месец на сърцето в САЩ. Отделът за сърдечно здраве и превенция на инсулти обръща внимание на хипертонията (високо кръвно налягане) като водещ рисков фактор за сърдечни заболявания и инсулти. Направих някои проучвания, свързани с тази тема, и попаднах на работата на Рик Джонсън, професор по нефрология в Университета на Колорадо, световноизвестен експерт по метаболизма на фруктозата. Има над 700 публикации в престижни научни списания по тази тема.
Невъзможно е да отбележа всички резултати от дългогодишната му работа тук, пък и едва ли някой ще има търпението да чете толкова дълго, така че накратко ще споделя всичко, което смятам, че ще ни е полезно да знаем.
Първото, което трябва да запомним е, че не количеството сол, което консумираме, повишава кръвното налягане, а по-скоро нейната концентрация.
Ако пием достатъчно вода, когато консумираме солени храни, кръвното налягане не се променя под въздействието на солта.
Съществува пряка връзка между солта, фруктозата и пикочната киселина, която може би не сте подозирали, но ето как тя се озъществява по биохимичен път:
Обикновено бъбреците се справят добре с отстраняване на излишното количество сол, но ако възникне възпаление, причинено от Т-клетки и макрофаги. Стените на кръвоносните съдове се свиват (исхемия), което води до повишена абсорбция и задържане на сол и повишаване на нивото и. Увеличената сол активира ензим, който превръща глюкозата в кръвта ни във фруктоза.
Д-р Джонсън и екипът му откриват, че при разграждането на фруктозата се генерира пикочна киселина, която от своя страна се явява една от основните причини за повишаване на кръвното налягане.
Изследванията на учения с животински модели показват, че високото съдържание на пикочна киселина причинява и мастен черен дроб, високи триглицериди и развива инсулинова резистентност.
Фруктозата също така понижава общата енергия на клетката, като използва нейния АТФ (енергийната централа на клетката), за да произвежда нова АТФ.
Тялото открива, че енергията му е била „открадната“ и задейства защитен механизъм за запазването й, като спира този процес и съхранява фруктоза като мазнина, която ще се използва по-късно за генериране на енергия.
Добър пример са зимуващите животни…и ние, хората, които се опитваме да се отървем от мазнините, натрупани в корема и ханша ни. Явно природата е искала да ни осигури добри запаси в случай на глад, но еволюцията на човека е довела до там, че изобилието е пълно и храната е налична във всеки един сезон. Ако някога натрупаните мазнини са били начин за преживяване, сега те са предпоставка за развитието на болести.
Накрая един практически съвет
Препоръчително е да не се консумират храни, много богати на глюкоза и фруктоза и особено плодови сокове, тъй като концентрацията на фруктозата в тях е в пъти по-висока, отколкото в цял плод. Повечето плодове също така са богати на целулоза, която забавя бързата консумация на фруктозата в тях, като предпазва от нежелани пикове.
