Липопротеини и сърдечно-съдово здраве
2 март, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 3 минути –
Липопротеини и сърдечно-съдово здраве
2 март, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 3 минути –
Липопротеини и сърдечно-съдово здраве
2 март, 2022 /Атанас Велев
– Време за четене 3 минути –
Предполагам общата кръвна картина е част от годишния здравен преглед на всеки един от нас.
Стандартният липиден панел обикновено показва стойностите на триглицеридите и видовете холестерол HDL, LDL и VLDL. Въпреки че този тест ни информира дали всички липиди са в нормални граници, има два биомаркера, които не се включват в изследванията, но може би са по-добри предиктори от рутинния тест за сърдечно-съдовото ни състояние. Това са аполипопротеин B (apoB) и Lp (a).
Холестеролът и триглицеридите не са водоразтворими, така че се движат в плазмата като част от липопротеините, които всъщност ги транспортират до клетките. Плазмата представлява течност (с изключение на червените кръвни клетки), която тече във вените и артериите и съдържа 90% вода. С други думи, липопротеините улесняват транспорта на холестерола, тъй като той е неразтворим в плазмата.
https://sintalgroup.eu
Липопротеините се категоризират не само по техния размер и плътност, но и по продължителността на живот в плазмата. Най-кратко живеещите са хиломикроните (по-малко от 1 час) и се произвеждат в тънкото черво след консумация на храна. Останалите се синтезират в черния дроб и имат различна продължителност на живот – VLDLs, 4-6 часа, IDLs, 1 час, LDLs, до 4 дни и HDLs, 4-6 дни. Всеки един от тях, включително Lp(a) и с изключение на HDL, има един apoB.
Както разбираме LDL остава да циркулира в плазмата най-дълго време, носейки със себе си apoB, като по този начин увеличава риска за развитие на атеросклероза. Липопротеините, съдържащи аpoB, се считат за атерогенни и тези, които носят най-много apoB, са LDL. Ето защо LDL често се нарича „лош холестерол“, но измерването на apoB в него, вместо цялото количество LDL би могло да даде много по-добра оценка за потенциален сърдечно-съдов риск.
Има друг липопротеин, прикрепен към apoB, наречен Lp(a) или ЛП „малко a“, чийто произход е генетичен. Тъй като наличието на Lp(a) в плазмата се определя от гените ни, ние се нуждаем само от един тест, за да установим дали го имаме или не. Изследвания показват, че Lp(a) би могъл да бъде сериозна причина за запушване на кръвоносни съдове. За съжаление това трудно може да се коригира чрез подбрана хранителна диета, но намаляването на различни вътрешновъзпалителните фактори, оксидативния стрес и прилагането на фармакологично лечение предписано от лекар за хора с висок риск определено би помогнало.
Моят съвет: Ако според вас превенцията е начин за постигане на по-добро здраве, направете си изследвания за apoB и Lp(a)
Предполагам общата кръвна картина е част от годишния здравен преглед на всеки един от нас.
Стандартният липиден панел обикновено показва стойностите на триглицеридите и видовете холестерол HDL, LDL и VLDL. Въпреки че този тест ни информира дали всички липиди са в нормални граници, има два биомаркера, които не се включват в изследванията, но може би са по-добри предиктори от рутинния тест за сърдечно-съдовото ни състояние. Това са аполипопротеин B (apoB) и Lp (a).
Холестеролът и триглицеридите не са водоразтворими, така че се движат в плазмата като част от липопротеините, които всъщност ги транспортират до клетките. Плазмата представлява течност (с изключение на червените кръвни клетки), която тече във вените и артериите и съдържа 90% вода. С други думи, липопротеините улесняват транспорта на холестерола, тъй като той е неразтворим в плазмата.
https://sintalgroup.eu
Липопротеините се категоризират не само по техния размер и плътност, но и по продължителността на живот в плазмата. Най-кратко живеещите са хиломикроните (по-малко от 1 час) и се произвеждат в тънкото черво след консумация на храна. Останалите се синтезират в черния дроб и имат различна продължителност на живот – VLDLs, 4-6 часа, IDLs, 1 час, LDLs, до 4 дни и HDLs, 4-6 дни. Всеки един от тях, включително Lp(a) и с изключение на HDL, има един apoB.
Както разбираме LDL остава да циркулира в плазмата най-дълго време, носейки със себе си apoB, като по този начин увеличава риска за развитие на атеросклероза. Липопротеините, съдържащи аpoB, се считат за атерогенни и тези, които носят най-много apoB, са LDL. Ето защо LDL често се нарича „лош холестерол“, но измерването на apoB в него, вместо цялото количество LDL би могло да даде много по-добра оценка за потенциален сърдечно-съдов риск.
Има друг липопротеин, прикрепен към apoB, наречен Lp(a) или ЛП „малко a“, чийто произход е генетичен. Тъй като наличието на Lp(a) в плазмата се определя от гените ни, ние се нуждаем само от един тест, за да установим дали го имаме или не. Изследвания показват, че Lp(a) би могъл да бъде сериозна причина за запушване на кръвоносни съдове. За съжаление това трудно може да се коригира чрез подбрана хранителна диета, но намаляването на различни вътрешновъзпалителните фактори, оксидативния стрес и прилагането на фармакологично лечение предписано от лекар за хора с висок риск определено би помогнало.
Моят съвет: Ако според вас превенцията е начин за постигане на по-добро здраве, направете си изследвания за apoB и Lp(a)
Предполагам общата кръвна картина е част от годишния здравен преглед на всеки един от нас.
Стандартният липиден панел обикновено показва стойностите на триглицеридите и видовете холестерол HDL, LDL и VLDL. Въпреки че този тест ни информира дали всички липиди са в нормални граници, има два биомаркера, които не се включват в изследванията, но може би са по-добри предиктори от рутинния тест за сърдечно-съдовото ни състояние. Това са аполипопротеин B (apoB) и Lp (a).
Холестеролът и триглицеридите не са водоразтворими, така че се движат в плазмата като част от липопротеините, които всъщност ги транспортират до клетките. Плазмата представлява течност (с изключение на червените кръвни клетки), която тече във вените и артериите и съдържа 90% вода. С други думи, липопротеините улесняват транспорта на холестерола, тъй като той е неразтворим в плазмата.
https://sintalgroup.eu
Липопротеините се категоризират не само по техния размер и плътност, но и по продължителността на живот в плазмата. Най-кратко живеещите са хиломикроните (по-малко от 1 час) и се произвеждат в тънкото черво след консумация на храна. Останалите се синтезират в черния дроб и имат различна продължителност на живот – VLDLs, 4-6 часа, IDLs, 1 час, LDLs, до 4 дни и HDLs, 4-6 дни. Всеки един от тях, включително Lp(a) и с изключение на HDL, има един apoB.
Както разбираме LDL остава да циркулира в плазмата най-дълго време, носейки със себе си apoB, като по този начин увеличава риска за развитие на атеросклероза. Липопротеините, съдържащи аpoB, се считат за атерогенни и тези, които носят най-много apoB, са LDL. Ето защо LDL често се нарича „лош холестерол“, но измерването на apoB в него, вместо цялото количество LDL би могло да даде много по-добра оценка за потенциален сърдечно-съдов риск.
Има друг липопротеин, прикрепен към apoB, наречен Lp(a) или ЛП „малко a“, чийто произход е генетичен. Тъй като наличието на Lp(a) в плазмата се определя от гените ни, ние се нуждаем само от един тест, за да установим дали го имаме или не. Изследвания показват, че Lp(a) би могъл да бъде сериозна причина за запушване на кръвоносни съдове. За съжаление това трудно може да се коригира чрез подбрана хранителна диета, но намаляването на различни вътрешновъзпалителните фактори, оксидативния стрес и прилагането на фармакологично лечение предписано от лекар за хора с висок риск определено би помогнало.
Моят съвет: Ако според вас превенцията е начин за постигане на по-добро здраве, направете си изследвания за apoB и Lp(a)
