Next MasterMind Group Starting on the 8th of October. Register here

Време за SIESTA. Време за рестарт.

Светът се променя с нашия пример. Не с нашето мнение.

 

11 април, 2023 /Елисавета Шидерска

Време за четене 8 минути

Време за SIESTA. Време за рестарт.

Светът се променя с нашия пример. Не с нашето мнение.

 

11 април, 2023 /Елисавета Шидерска

Време за четене 8 минути

Време за SIESTA.
Време за рестарт.

Светът се променя с нашия пример. Не с нашето мнение.

 

11 април, 2023 /Елисавета Шидерска

Време за четене 8 минути

Picture of Елисавета Шидерска

Елисавета Шидерска

Учител по физическо на възрастни хора

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]
Picture of Елисавета Шидерска

Елисавета Шидерска

Учител по физическо
на възрастни хора

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]
Picture of Елисавета Шидерска

Елисавета Шидерска

Учител по физическо
на възрастни хора

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]

Големият ми културен сблъсък със сиестата дойде през 2005 година, когато по стечения на обстоятелствата дойдох да живея в Мадрид, където пребивавам вече 18 години.

В разгара на супер горещото августско лято, през което буквално кацнах в испанската столица, следобедната почивка на прохлад беше единствената възможост /според тогавашните ми разбирания/ да оцелея. След сблъскване с реалността оказа се, че т.нар., и обявена за национално испанско богатство, la siesta с нищо не се различава от онзи следобеден сън, който с баба ми практикувахме в град Стралджа (Ямболско) в началото на 80-те години на миналия век. Тогава, уморена от работата в 4-декарната ни градина, баба Елисавета ме слагаше до нея върху хладен чаршаф, за да почине тялото й от работата, и главата й от моите непрестанни въпроси. Беше начинът за рестарт. Баба не познаваше тази чуждица. Нито аз тогава, бидейки ученичка в бабиното училище цели 7 години.

Какво казва науката за следобедния сън на децата?  Препратката е към текст на Дойчин Кършовски, непубликуван в неговата книга „Спя“.

Оптималната продължителност на следобедния сън може да варира в зависимост от възрастта на детето и индивидуалните му нужди. Ето примерни насоки за оптималната продължителност на следобедния сън в зависимост от възрастта:

  • Новородени и малки бебета (0-3 месеца): В тази възраст децата са в постоянен процес на растеж и развитие и са им нужни много часове сън през денонощието. Съответно, за тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 3 и 5 часа.
  • Бебета (4-11 месеца): Продължителността на следобедния сън за бебетата на тази възраст може да бъде между 1 и 2 часа. Деца (1-3 години): За децата на тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 1 и 3 часа.
  • Деца (4-5 години): Продължителността на следобедния сън за децата на тази възраст може да бъде между 45 минути и 1,5 часа.
  • Деца (6-12 години): В тази възраст децата все още могат да имат полза от следобедния сън, но оптималната продължителност на съня може да бъде между 30 минути и 1 час.

 Важно е да се отбележи, че тези насоки са само примерни и не са универсални. Най-добре е да се внимава за индивидуалните нужди на детето и да се настройва продължителността на следобедния сън въз основа на тях.

За целта на насоящата публикация е важна да уточня какви са условията, в които днес се реализира сиестата в родината на сиестата, Кралство Испания.

Работното време в Кралството е разпокъсано. Стартира в 9:00 и продължава до 14:00, следва пауза и се възстановява в 16:00 до 20:00 /в най-разпространения му вариант/. Съобразено с климатичните условия на Полуострова, предоставя на работещите два или три следобедни часа за почивка от най-големите жеги.

Повече от 50 години обаче откак климатизирането на офиси и работни места функционира перфектно, което обезсмисля тотално оправданието за непоносимата горещина, налагаща прекъсване на работния процес. Много са неуспешните опити на различни политически обединения да „поправят“ със закон това разпокъсано работно време, предизвикващо тотален хаос в семейното планиране, организация, логистика и възпитание. Една от малкото положителни страни на така организирания работен процес, за съжаление, остава неизползвана от местното население.

А именно – испанците  не се хвьрлят на сиестата,  /буквален превод от фразата на испански език echar la siesta/. Или поне по-големият процент от тях не си подремват следобед.

Защо?

_________________________________________

Буквално – защото не е на мода. В разговор с приятелка, която живее и работи като учителка в детска градина в Германия, разбрах, че немските родители даже се оплакват пред ръководството на учебното заведение ако учител си позволи без тяхно разрешение да сложи дете от 0-3 години да спи следобеден сън. Аргументът, според българската преподавателка е, че татковците и майките по немско не искат да жертват своя happy hour, както се изрази тя, който се простира в часовете между 19:00 и 00:00 часа…когато детето присъства в дома, но не притеснява родителите, защото спи.

Ако си подремне следобед, то не „пада мъртво в леглото“ вечер и това предполага проблем за родителите, които трябва да го „занимават и уморят“ докато му се приспи. Оттам и множеството протести срещу учителки, държали в скута си буквално, малко дете, което само си затваря очичките следобед от естествената му нужда да подремне.

В Испания положението ако не същото, то е много близко. Когато моята голяма дъщеря Маргарита /родена през 2012 година/ навърши 3 години и приключи своето образование в мамино-бабиното училище, започна голямото „страдание“ за нашата фамилия. Непознавайки испанската образователна система в детайли, аз очаквах да видя в тукашните училища / испанското законодателство дели образованието на  незадължително от 0 до 6 години и задължително от 6 до 18 години, но след 3-та година всички деца биват приемани в училище/, онези сладки малки креватчета със завивки и възглавничка, и подредените пред тях пантуфли, които имах като спомен от България. Но не би! Тук ако искаш детето ти да спи следобеден сън, трябва да го облечеш удобно, да изявиш писмено желание и да си „затвориш“ очите пред факта, че ще лежи върху постелката за гимнастика без завивка и с обувки, времето определено от учителката, не от физиологията на малчугана. И децата, които правят сиеста в Испания са малкия процент. И то първата година от обучението им в училище. Когато все още са на 3 години. След това се превръщаш в родителската rara avis ако демонстрираш желание този здравословен навик да продължи. За Маги продължи, но с много уговорки. Разрешението дойде от нас, не от училището /частно и мултинационално, гордееше се със своите 17 различни националности/. Маги започна да ходи само сутрин от 9 до 13.00 и след това я прибираше баба й у дома. За мнозина родители, това разрешение е проблем. В нашата фамилия подредихме приоритети си според важността за здравето ни като цяло.

_________________________________________

С второто ни дете Валентина /родена пред 2018 година/ и фактът, че тя трябваше да последва сестра си в държавното училище за големи. „Проблемът“ със сиестата се разреши от самия избор на училище за големи. Едвам го намерихме, но все пак го намерихме. В Испания работното време на училището е копие на работното време на татковците и майките – разпокъсано. Преди 6 години се брояха на пръсти онези учебни заведения в Мадрид, които предлгаха неразпокъсано време на обучение. Двете ни дъщери днес прекарват от 9:00 до 14:00 в училище. Следобяд имат време за всичко…буквално и метафорично. За тази цел отново трябваше да пренаредим приоритетите си. По този начин мама /аз/ си намери професионалното място като учителка по физическо на хора над 65 години на неразпокъсано работно време от 9:00 до 14:00. Дотогава работех като учителка по физическо на мои връстници във фитнес зала с плаващо работно време. За съжалние, нямам поглед каква е организацията на следобедния сън в българските детски градини в последните години.

Какво спечелихме от сиестата и какво „залепихме“ към навика да спят следобед на нашите два Витамина – Маги, днес на 11 и Валентина, днес на 5?

  • Здрави, спокойни деца, чийто нощен сън трае между 9 и 10 часа, а сиестата /в 4 от 7 дни в седмицата/ около час и малко повече. Заспиването нощем става с четене на книжки, а следобед е достатъчно да се „доберем“ до леглото.
  • Болестите и вирусите /като изключим най-популярния напоследък КОВИД, непропуснал ни също/ сме ги лекували с парацетамол, сиропи и бабините илачи, но антибиотик все още нито една от тях не е било нужно да използва за лечение. На кривата на растежа, тестът, който им прави ежегодно детската лекарка, са винаги малко над средния стандарт.
  • Оценките в училище на 11-годишната Маги биха отговаряли на „отлични“, сравнени с българската система на оценяване, докато 5-годишната Валентина получава „постигнато“ на всички задължителни предмети в училище. Другите две степени за малките са „в процес“ и „базисно ниво“
  • И двете тренират тенис и плуване. Тенис 4-пъти в седмицата по 2 часа за голямата Маги и два пъти в седмицата по 30 минути, за малката Валентина. Плуване по веднъж в седмицата и двете. 11-годишната Маги тренира баскетбол два пъти в седмицата по час и половина, без да участва в състезателните мачове през уикенда.
  • Задължителната сутрешна физ-зарядка от 15 минути за цялата фамилия на пода в хола е ежедневна. Както и свободно избираемите за цялата фамилия дейности като каране на колело, планинарство, стрийт фитнес, баскетбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, персонална защита, йога, Пилатес, танци…и градинарство.
  • В по-голямата част от деня децата са жизнерадостни, енергични /често влизат в ръкопашен бой помежду си/, обличат се в шарени дрехи, смеят се с пълно гърло и пеят опера /фалшиво и високо/, аргументирайки се, че така тренират блуждаещия нерв. Никога досега не сме посещавали психолог, психоаналитик, логопед, физиотерапевт, терапевт от какъвто и да е характер, детски консултант. Дори не сме имали самостоятелна консултация при учителите в училище, защото винаги предимство имат децата с проблеми и докато дойде нашия ред, учебната година свършва.
  • У дома присъствието на електронни екрани е ограничено до 1 телевизор, 1 портативен компютър и 2 мобилни телефона, което директно „афектира“ положително върху качеството на съня, не само следобедния
  • „Залепихме“ към спането помощни материали. Възглавницата за йога помага при уморени крака и лумбарни мускули. Възглавницата за кърмене /и двете ползват своите от рождението/ помага да спят добре при запушен нос, кашлица, неспокойство. Затоплящи ръцете възглавници се ползват през зимата. У дома парно се пуска в неповече от 1/3 от зимния сезон /тази година точно 3 дни за цялата зима/. Климатик нямаме. Проветряваме редовно. Топлим си кракат във вряла вода с морска сол. Правим инхалации със същата.

_________________________________________

Разказаното дотук е по-скоро неемперичен поглед върху важността на следобения сън за подрасващите и техните родители. Ще се върнем обаче към това, което Дойч е открил /и непубликувал/ за сиестата в предварителното проучване за неговата книга „Спя“:

Следобедният сън може да бъде много полезен за децата, особено ако те не получават достатъчно сън през нощта. Ето някои от ползите, които могат да имат децата, които си почиват през следобеда:

  1. Подобряване на паметта и концентрацията
  2. Спането може да помогне на децата да заредят паметта си и да се концентрират по-добре, когато се занимават с учене и други задачи.
  3. Подобряване на здравето
  4. Приемането на следобеден сън може да намали риска от различни здравни проблеми, като например затлъстяване, диабет и депресия.
  5. Подобряване на умственото здраве
  6. Сънят може да помогне на децата да се справят по-добре с емоционалния стрес и да подобрят умственото си здраве.
  7. Подобряване на физическата активност
  8. Децата, които спят следобед, са по-вероятно да се занимават с физически активности през останалата част от деня, което може да има положителен ефект върху техния фитнес и здраве.
  9. Подобряване на настроението
  10. Сънят може да помогне на децата да се чувстват по-щастливи и по-задоволени от живота си, като намалява риска от депресия и други психологически проблеми.

Независимо от това, дали детето има нужда от следобеден сън или не, е важно да му предоставите добри условия за сън, като осигурите спокойна и тиха обстановка. Важно е също да се обърне внимание на това, да не се спи твърде дълго, тъй като това може да доведе до нарушаване на нощния режим на съня.

От особена важност е следобедният сън да е споделен. Когато все още кърмех децата, сиестата бе една от малкото възможности да почивам, докато бебето също почива. Веднъж усетила привилегията на подобно съвместно начинание и до днес се възползвам /и не само аз от възрастните у дома/ от този прекрасен, презареждащ навик. Продължителността на сиестата зависи от физическата активност на децата, а не от плановете на възрастните за остатъка от деня.

За ползите от сиестата при хора над 18 години се налага да пишем допълнително…

_________________________________________

Автор на тесктаЕлисавета Шидерска-Христова – 45 години /Сливен, България/, мама на два Витамина от женски пол /Маргарита и Валентина/, подреждач на приоритети /Отличничка/, сподвижник /На Петър Христов, съпруг/, инженер по образование /МГУ Св.Иван Рилски/, спортен журналист по призвание /кореспондент на Българското Национално Радио/, треньор по физическа подготовка по професия /Колеж Биофит/, учител по физическо по необходимост / Гимнастика за хора над 65 години в Център за възрастни хора в Община Мадрид, Испания/.

 

Websitehttp://www.vitaminasport.bg/

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Големият ми културен сблъсък със сиестата дойде през 2005 година, когато по стечения на обстоятелствата дойдох да живея в Мадрид, където пребивавам вече 18 години.

В разгара на супер горещото августско лято, през което буквално кацнах в испанската столица, следобедната почивка на прохлад беше единствената възможост /според тогавашните ми разбирания/ да оцелея. След сблъскване с реалността оказа се, че т.нар., и обявена за национално испанско богатство, la siesta с нищо не се различава от онзи следобеден сън, който с баба ми практикувахме в град Стралджа (Ямболско) в началото на 80-те години на миналия век. Тогава, уморена от работата в 4-декарната ни градина, баба Елисавета ме слагаше до нея върху хладен чаршаф, за да почине тялото й от работата, и главата й от моите непрестанни въпроси. Беше начинът за рестарт. Баба не познаваше тази чуждица. Нито аз тогава, бидейки ученичка в бабиното училище цели 7 години.

Какво казва науката за следобедния сън на децата?  Препратката е към текст на Дойчин Кършовски, непубликуван в неговата книга „Спя“.

Оптималната продължителност на следобедния сън може да варира в зависимост от възрастта на детето и индивидуалните му нужди. Ето примерни насоки за оптималната продължителност на следобедния сън в зависимост от възрастта:

  • Новородени и малки бебета (0-3 месеца): В тази възраст децата са в постоянен процес на растеж и развитие и са им нужни много часове сън през денонощието. Съответно, за тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 3 и 5 часа.
  • Бебета (4-11 месеца): Продължителността на следобедния сън за бебетата на тази възраст може да бъде между 1 и 2 часа. Деца (1-3 години): За децата на тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 1 и 3 часа.
  • Деца (4-5 години): Продължителността на следобедния сън за децата на тази възраст може да бъде между 45 минути и 1,5 часа.
  • Деца (6-12 години): В тази възраст децата все още могат да имат полза от следобедния сън, но оптималната продължителност на съня може да бъде между 30 минути и 1 час.

 Важно е да се отбележи, че тези насоки са само примерни и не са универсални. Най-добре е да се внимава за индивидуалните нужди на детето и да се настройва продължителността на следобедния сън въз основа на тях.

За целта на насоящата публикация е важна да уточня какви са условията, в които днес се реализира сиестата в родината на сиестата, Кралство Испания.

Работното време в Кралството е разпокъсано. Стартира в 9:00 и продължава до 14:00, следва пауза и се възстановява в 16:00 до 20:00 /в най-разпространения му вариант/. Съобразено с климатичните условия на Полуострова, предоставя на работещите два или три следобедни часа за почивка от най-големите жеги.

Повече от 50 години обаче откак климатизирането на офиси и работни места функционира перфектно, което обезсмисля тотално оправданието за непоносимата горещина, налагаща прекъсване на работния процес. Много са неуспешните опити на различни политически обединения да „поправят“ със закон това разпокъсано работно време, предизвикващо тотален хаос в семейното планиране, организация, логистика и възпитание. Една от малкото положителни страни на така организирания работен процес, за съжаление, остава неизползвана от местното население.

А именно – испанците  не се хвьрлят на сиестата,  /буквален превод от фразата на испански език echar la siesta/. Или поне по-големият процент от тях не си подремват следобед.

Защо?

_________________________________________

Буквално – защото не е на мода. В разговор с приятелка, която живее и работи като учителка в детска градина в Германия, разбрах, че немските родители даже се оплакват пред ръководството на учебното заведение ако учител си позволи без тяхно разрешение да сложи дете от 0-3 години да спи следобеден сън. Аргументът, според българската преподавателка е, че татковците и майките по немско не искат да жертват своя happy hour, както се изрази тя, който се простира в часовете между 19:00 и 00:00 часа…когато детето присъства в дома, но не притеснява родителите, защото спи.

Ако си подремне следобед, то не „пада мъртво в леглото“ вечер и това предполага проблем за родителите, които трябва да го „занимават и уморят“ докато му се приспи. Оттам и множеството протести срещу учителки, държали в скута си буквално, малко дете, което само си затваря очичките следобед от естествената му нужда да подремне.

В Испания положението ако не същото, то е много близко. Когато моята голяма дъщеря Маргарита /родена през 2012 година/ навърши 3 години и приключи своето образование в мамино-бабиното училище, започна голямото „страдание“ за нашата фамилия. Непознавайки испанската образователна система в детайли, аз очаквах да видя в тукашните училища / испанското законодателство дели образованието на  незадължително от 0 до 6 години и задължително от 6 до 18 години, но след 3-та година всички деца биват приемани в училище/, онези сладки малки креватчета със завивки и възглавничка, и подредените пред тях пантуфли, които имах като спомен от България. Но не би! Тук ако искаш детето ти да спи следобеден сън, трябва да го облечеш удобно, да изявиш писмено желание и да си „затвориш“ очите пред факта, че ще лежи върху постелката за гимнастика без завивка и с обувки, времето определено от учителката, не от физиологията на малчугана. И децата, които правят сиеста в Испания са малкия процент. И то първата година от обучението им в училище. Когато все още са на 3 години. След това се превръщаш в родителската rara avis ако демонстрираш желание този здравословен навик да продължи. За Маги продължи, но с много уговорки. Разрешението дойде от нас, не от училището /частно и мултинационално, гордееше се със своите 17 различни националности/. Маги започна да ходи само сутрин от 9 до 13.00 и след това я прибираше баба й у дома. За мнозина родители, това разрешение е проблем. В нашата фамилия подредихме приоритети си според важността за здравето ни като цяло.

_________________________________________

С второто ни дете Валентина /родена пред 2018 година/ и фактът, че тя трябваше да последва сестра си в държавното училище за големи. „Проблемът“ със сиестата се разреши от самия избор на училище за големи. Едвам го намерихме, но все пак го намерихме. В Испания работното време на училището е копие на работното време на татковците и майките – разпокъсано. Преди 6 години се брояха на пръсти онези учебни заведения в Мадрид, които предлгаха неразпокъсано време на обучение. Двете ни дъщери днес прекарват от 9:00 до 14:00 в училище. Следобяд имат време за всичко…буквално и метафорично. За тази цел отново трябваше да пренаредим приоритетите си. По този начин мама /аз/ си намери професионалното място като учителка по физическо на хора над 65 години на неразпокъсано работно време от 9:00 до 14:00. Дотогава работех като учителка по физическо на мои връстници във фитнес зала с плаващо работно време. За съжалние, нямам поглед каква е организацията на следобедния сън в българските детски градини в последните години.

Какво спечелихме от сиестата и какво „залепихме“ към навика да спят следобед на нашите два Витамина – Маги, днес на 11 и Валентина, днес на 5?

  • Здрави, спокойни деца, чийто нощен сън трае между 9 и 10 часа, а сиестата /в 4 от 7 дни в седмицата/ около час и малко повече. Заспиването нощем става с четене на книжки, а следобед е достатъчно да се „доберем“ до леглото.
  • Болестите и вирусите /като изключим най-популярния напоследък КОВИД, непропуснал ни също/ сме ги лекували с парацетамол, сиропи и бабините илачи, но антибиотик все още нито една от тях не е било нужно да използва за лечение. На кривата на растежа, тестът, който им прави ежегодно детската лекарка, са винаги малко над средния стандарт.
  • Оценките в училище на 11-годишната Маги биха отговаряли на „отлични“, сравнени с българската система на оценяване, докато 5-годишната Валентина получава „постигнато“ на всички задължителни предмети в училище. Другите две степени за малките са „в процес“ и „базисно ниво“
  • И двете тренират тенис и плуване. Тенис 4-пъти в седмицата по 2 часа за голямата Маги и два пъти в седмицата по 30 минути, за малката Валентина. Плуване по веднъж в седмицата и двете. 11-годишната Маги тренира баскетбол два пъти в седмицата по час и половина, без да участва в състезателните мачове през уикенда.
  • Задължителната сутрешна физ-зарядка от 15 минути за цялата фамилия на пода в хола е ежедневна. Както и свободно избираемите за цялата фамилия дейности като каране на колело, планинарство, стрийт фитнес, баскетбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, персонална защита, йога, Пилатес, танци…и градинарство.
  • В по-голямата част от деня децата са жизнерадостни, енергични /често влизат в ръкопашен бой помежду си/, обличат се в шарени дрехи, смеят се с пълно гърло и пеят опера /фалшиво и високо/, аргументирайки се, че така тренират блуждаещия нерв. Никога досега не сме посещавали психолог, психоаналитик, логопед, физиотерапевт, терапевт от какъвто и да е характер, детски консултант. Дори не сме имали самостоятелна консултация при учителите в училище, защото винаги предимство имат децата с проблеми и докато дойде нашия ред, учебната година свършва.
  • У дома присъствието на електронни екрани е ограничено до 1 телевизор, 1 портативен компютър и 2 мобилни телефона, което директно „афектира“ положително върху качеството на съня, не само следобедния
  • „Залепихме“ към спането помощни материали. Възглавницата за йога помага при уморени крака и лумбарни мускули. Възглавницата за кърмене /и двете ползват своите от рождението/ помага да спят добре при запушен нос, кашлица, неспокойство. Затоплящи ръцете възглавници се ползват през зимата. У дома парно се пуска в неповече от 1/3 от зимния сезон /тази година точно 3 дни за цялата зима/. Климатик нямаме. Проветряваме редовно. Топлим си кракат във вряла вода с морска сол. Правим инхалации със същата.

_________________________________________

Разказаното дотук е по-скоро неемперичен поглед върху важността на следобения сън за подрасващите и техните родители. Ще се върнем обаче към това, което Дойч е открил /и непубликувал/ за сиестата в предварителното проучване за неговата книга „Спя“:

Следобедният сън може да бъде много полезен за децата, особено ако те не получават достатъчно сън през нощта. Ето някои от ползите, които могат да имат децата, които си почиват през следобеда:

  1. Подобряване на паметта и концентрацията
  2. Спането може да помогне на децата да заредят паметта си и да се концентрират по-добре, когато се занимават с учене и други задачи.
  3. Подобряване на здравето
  4. Приемането на следобеден сън може да намали риска от различни здравни проблеми, като например затлъстяване, диабет и депресия.
  5. Подобряване на умственото здраве
  6. Сънят може да помогне на децата да се справят по-добре с емоционалния стрес и да подобрят умственото си здраве.
  7. Подобряване на физическата активност
  8. Децата, които спят следобед, са по-вероятно да се занимават с физически активности през останалата част от деня, което може да има положителен ефект върху техния фитнес и здраве.
  9. Подобряване на настроението
  10. Сънят може да помогне на децата да се чувстват по-щастливи и по-задоволени от живота си, като намалява риска от депресия и други психологически проблеми.

Независимо от това, дали детето има нужда от следобеден сън или не, е важно да му предоставите добри условия за сън, като осигурите спокойна и тиха обстановка. Важно е също да се обърне внимание на това, да не се спи твърде дълго, тъй като това може да доведе до нарушаване на нощния режим на съня.

От особена важност е следобедният сън да е споделен. Когато все още кърмех децата, сиестата бе една от малкото възможности да почивам, докато бебето също почива. Веднъж усетила привилегията на подобно съвместно начинание и до днес се възползвам /и не само аз от възрастните у дома/ от този прекрасен, презареждащ навик. Продължителността на сиестата зависи от физическата активност на децата, а не от плановете на възрастните за остатъка от деня.

За ползите от сиестата при хора над 18 години се налага да пишем допълнително…

_________________________________________

Автор на тесктаЕлисавета Шидерска-Христова – 45 години /Сливен, България/, мама на два Витамина от женски пол /Маргарита и Валентина/, подреждач на приоритети /Отличничка/, сподвижник /На Петър Христов, съпруг/, инженер по образование /МГУ Св.Иван Рилски/, спортен журналист по призвание /кореспондент на Българското Национално Радио/, треньор по физическа подготовка по професия /Колеж Биофит/, учител по физическо по необходимост / Гимнастика за хора над 65 години в Център за възрастни хора в Община Мадрид, Испания/.

 

Websitehttp://www.vitaminasport.bg/

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Големият ми културен сблъсък със сиестата дойде през 2005 година, когато по стечения на обстоятелствата дойдох да живея в Мадрид, където пребивавам вече 18 години.

В разгара на супер горещото августско лято, през което буквално кацнах в испанската столица, следобедната почивка на прохлад беше единствената възможост /според тогавашните ми разбирания/ да оцелея. След сблъскване с реалността оказа се, че т.нар., и обявена за национално испанско богатство, la siesta с нищо не се различава от онзи следобеден сън, който с баба ми практикувахме в град Стралджа (Ямболско) в началото на 80-те години на миналия век. Тогава, уморена от работата в 4-декарната ни градина, баба Елисавета ме слагаше до нея върху хладен чаршаф, за да почине тялото й от работата, и главата й от моите непрестанни въпроси. Беше начинът за рестарт. Баба не познаваше тази чуждица. Нито аз тогава, бидейки ученичка в бабиното училище цели 7 години.

Какво казва науката за следобедния сън на децата?  Препратката е към текст на Дойчин Кършовски, непубликуван в неговата книга „Спя“.

Оптималната продължителност на следобедния сън може да варира в зависимост от възрастта на детето и индивидуалните му нужди. Ето примерни насоки за оптималната продължителност на следобедния сън в зависимост от възрастта:

  • Новородени и малки бебета (0-3 месеца): В тази възраст децата са в постоянен процес на растеж и развитие и са им нужни много часове сън през денонощието. Съответно, за тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 3 и 5 часа.
  • Бебета (4-11 месеца): Продължителността на следобедния сън за бебетата на тази възраст може да бъде между 1 и 2 часа. Деца (1-3 години): За децата на тази възраст оптималната продължителност на следобедния сън може да бъде между 1 и 3 часа.
  • Деца (4-5 години): Продължителността на следобедния сън за децата на тази възраст може да бъде между 45 минути и 1,5 часа.
  • Деца (6-12 години): В тази възраст децата все още могат да имат полза от следобедния сън, но оптималната продължителност на съня може да бъде между 30 минути и 1 час.

 Важно е да се отбележи, че тези насоки са само примерни и не са универсални. Най-добре е да се внимава за индивидуалните нужди на детето и да се настройва продължителността на следобедния сън въз основа на тях.

За целта на насоящата публикация е важна да уточня какви са условията, в които днес се реализира сиестата в родината на сиестата, Кралство Испания.

Работното време в Кралството е разпокъсано. Стартира в 9:00 и продължава до 14:00, следва пауза и се възстановява в 16:00 до 20:00 /в най-разпространения му вариант/. Съобразено с климатичните условия на Полуострова, предоставя на работещите два или три следобедни часа за почивка от най-големите жеги.

Повече от 50 години обаче откак климатизирането на офиси и работни места функционира перфектно, което обезсмисля тотално оправданието за непоносимата горещина, налагаща прекъсване на работния процес. Много са неуспешните опити на различни политически обединения да „поправят“ със закон това разпокъсано работно време, предизвикващо тотален хаос в семейното планиране, организация, логистика и възпитание. Една от малкото положителни страни на така организирания работен процес, за съжаление, остава неизползвана от местното население.

А именно – испанците  не се хвьрлят на сиестата,  /буквален превод от фразата на испански език echar la siesta/. Или поне по-големият процент от тях не си подремват следобед.

Защо?

_________________________________________

Буквално – защото не е на мода. В разговор с приятелка, която живее и работи като учителка в детска градина в Германия, разбрах, че немските родители даже се оплакват пред ръководството на учебното заведение ако учител си позволи без тяхно разрешение да сложи дете от 0-3 години да спи следобеден сън. Аргументът, според българската преподавателка е, че татковците и майките по немско не искат да жертват своя happy hour, както се изрази тя, който се простира в часовете между 19:00 и 00:00 часа…когато детето присъства в дома, но не притеснява родителите, защото спи.

Ако си подремне следобед, то не „пада мъртво в леглото“ вечер и това предполага проблем за родителите, които трябва да го „занимават и уморят“ докато му се приспи. Оттам и множеството протести срещу учителки, държали в скута си буквално, малко дете, което само си затваря очичките следобед от естествената му нужда да подремне.

В Испания положението ако не същото, то е много близко. Когато моята голяма дъщеря Маргарита /родена през 2012 година/ навърши 3 години и приключи своето образование в мамино-бабиното училище, започна голямото „страдание“ за нашата фамилия. Непознавайки испанската образователна система в детайли, аз очаквах да видя в тукашните училища / испанското законодателство дели образованието на  незадължително от 0 до 6 години и задължително от 6 до 18 години, но след 3-та година всички деца биват приемани в училище/, онези сладки малки креватчета със завивки и възглавничка, и подредените пред тях пантуфли, които имах като спомен от България. Но не би! Тук ако искаш детето ти да спи следобеден сън, трябва да го облечеш удобно, да изявиш писмено желание и да си „затвориш“ очите пред факта, че ще лежи върху постелката за гимнастика без завивка и с обувки, времето определено от учителката, не от физиологията на малчугана. И децата, които правят сиеста в Испания са малкия процент. И то първата година от обучението им в училище. Когато все още са на 3 години. След това се превръщаш в родителската rara avis ако демонстрираш желание този здравословен навик да продължи. За Маги продължи, но с много уговорки. Разрешението дойде от нас, не от училището /частно и мултинационално, гордееше се със своите 17 различни националности/. Маги започна да ходи само сутрин от 9 до 13.00 и след това я прибираше баба й у дома. За мнозина родители, това разрешение е проблем. В нашата фамилия подредихме приоритети си според важността за здравето ни като цяло.

_________________________________________

С второто ни дете Валентина /родена пред 2018 година/ и фактът, че тя трябваше да последва сестра си в държавното училище за големи. „Проблемът“ със сиестата се разреши от самия избор на училище за големи. Едвам го намерихме, но все пак го намерихме. В Испания работното време на училището е копие на работното време на татковците и майките – разпокъсано. Преди 6 години се брояха на пръсти онези учебни заведения в Мадрид, които предлгаха неразпокъсано време на обучение. Двете ни дъщери днес прекарват от 9:00 до 14:00 в училище. Следобяд имат време за всичко…буквално и метафорично. За тази цел отново трябваше да пренаредим приоритетите си. По този начин мама /аз/ си намери професионалното място като учителка по физическо на хора над 65 години на неразпокъсано работно време от 9:00 до 14:00. Дотогава работех като учителка по физическо на мои връстници във фитнес зала с плаващо работно време. За съжалние, нямам поглед каква е организацията на следобедния сън в българските детски градини в последните години.

Какво спечелихме от сиестата и какво „залепихме“ към навика да спят следобед на нашите два Витамина – Маги, днес на 11 и Валентина, днес на 5?

  • Здрави, спокойни деца, чийто нощен сън трае между 9 и 10 часа, а сиестата /в 4 от 7 дни в седмицата/ около час и малко повече. Заспиването нощем става с четене на книжки, а следобед е достатъчно да се „доберем“ до леглото.
  • Болестите и вирусите /като изключим най-популярния напоследък КОВИД, непропуснал ни също/ сме ги лекували с парацетамол, сиропи и бабините илачи, но антибиотик все още нито една от тях не е било нужно да използва за лечение. На кривата на растежа, тестът, който им прави ежегодно детската лекарка, са винаги малко над средния стандарт.
  • Оценките в училище на 11-годишната Маги биха отговаряли на „отлични“, сравнени с българската система на оценяване, докато 5-годишната Валентина получава „постигнато“ на всички задължителни предмети в училище. Другите две степени за малките са „в процес“ и „базисно ниво“
  • И двете тренират тенис и плуване. Тенис 4-пъти в седмицата по 2 часа за голямата Маги и два пъти в седмицата по 30 минути, за малката Валентина. Плуване по веднъж в седмицата и двете. 11-годишната Маги тренира баскетбол два пъти в седмицата по час и половина, без да участва в състезателните мачове през уикенда.
  • Задължителната сутрешна физ-зарядка от 15 минути за цялата фамилия на пода в хола е ежедневна. Както и свободно избираемите за цялата фамилия дейности като каране на колело, планинарство, стрийт фитнес, баскетбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, персонална защита, йога, Пилатес, танци…и градинарство.
  • В по-голямата част от деня децата са жизнерадостни, енергични /често влизат в ръкопашен бой помежду си/, обличат се в шарени дрехи, смеят се с пълно гърло и пеят опера /фалшиво и високо/, аргументирайки се, че така тренират блуждаещия нерв. Никога досега не сме посещавали психолог, психоаналитик, логопед, физиотерапевт, терапевт от какъвто и да е характер, детски консултант. Дори не сме имали самостоятелна консултация при учителите в училище, защото винаги предимство имат децата с проблеми и докато дойде нашия ред, учебната година свършва.
  • У дома присъствието на електронни екрани е ограничено до 1 телевизор, 1 портативен компютър и 2 мобилни телефона, което директно „афектира“ положително върху качеството на съня, не само следобедния
  • „Залепихме“ към спането помощни материали. Възглавницата за йога помага при уморени крака и лумбарни мускули. Възглавницата за кърмене /и двете ползват своите от рождението/ помага да спят добре при запушен нос, кашлица, неспокойство. Затоплящи ръцете възглавници се ползват през зимата. У дома парно се пуска в неповече от 1/3 от зимния сезон /тази година точно 3 дни за цялата зима/. Климатик нямаме. Проветряваме редовно. Топлим си кракат във вряла вода с морска сол. Правим инхалации със същата.

_________________________________________

Разказаното дотук е по-скоро неемперичен поглед върху важността на следобения сън за подрасващите и техните родители. Ще се върнем обаче към това, което Дойч е открил /и непубликувал/ за сиестата в предварителното проучване за неговата книга „Спя“:

Следобедният сън може да бъде много полезен за децата, особено ако те не получават достатъчно сън през нощта. Ето някои от ползите, които могат да имат децата, които си почиват през следобеда:

  1. Подобряване на паметта и концентрацията
  2. Спането може да помогне на децата да заредят паметта си и да се концентрират по-добре, когато се занимават с учене и други задачи.
  3. Подобряване на здравето
  4. Приемането на следобеден сън може да намали риска от различни здравни проблеми, като например затлъстяване, диабет и депресия.
  5. Подобряване на умственото здраве
  6. Сънят може да помогне на децата да се справят по-добре с емоционалния стрес и да подобрят умственото си здраве.
  7. Подобряване на физическата активност
  8. Децата, които спят следобед, са по-вероятно да се занимават с физически активности през останалата част от деня, което може да има положителен ефект върху техния фитнес и здраве.
  9. Подобряване на настроението
  10. Сънят може да помогне на децата да се чувстват по-щастливи и по-задоволени от живота си, като намалява риска от депресия и други психологически проблеми.

Независимо от това, дали детето има нужда от следобеден сън или не, е важно да му предоставите добри условия за сън, като осигурите спокойна и тиха обстановка. Важно е също да се обърне внимание на това, да не се спи твърде дълго, тъй като това може да доведе до нарушаване на нощния режим на съня.

От особена важност е следобедният сън да е споделен. Когато все още кърмех децата, сиестата бе една от малкото възможности да почивам, докато бебето също почива. Веднъж усетила привилегията на подобно съвместно начинание и до днес се възползвам /и не само аз от възрастните у дома/ от този прекрасен, презареждащ навик. Продължителността на сиестата зависи от физическата активност на децата, а не от плановете на възрастните за остатъка от деня.

За ползите от сиестата при хора над 18 години се налага да пишем допълнително…

_________________________________________

Автор на тесктаЕлисавета Шидерска-Христова – 45 години /Сливен, България/, мама на два Витамина от женски пол /Маргарита и Валентина/, подреждач на приоритети /Отличничка/, сподвижник /На Петър Христов, съпруг/, инженер по образование /МГУ Св.Иван Рилски/, спортен журналист по призвание /кореспондент на Българското Национално Радио/, треньор по физическа подготовка по професия /Колеж Биофит/, учител по физическо по необходимост / Гимнастика за хора над 65 години в Център за възрастни хора в Община Мадрид, Испания/.

 

Websitehttp://www.vitaminasport.bg/

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Shopping Cart
Scroll to Top

Anilina

The Marketing Dynamo & Action Hero:
She Makes Things Happen!

Ani is the go-getter we all wish we were. Forget boardroom jargon; she’s in the trenches making sure our wellness dreams become your reality. Ani turns marketing mumbo jumbo into magic, all while rocking DNA-based coaching and Animal Flow like a pro.